Доц. д-р Пламен Минчев: При тежки заболявания на ставите операцията е неизбежна

Доц. д-р Пламен Минчев е специалист по ортопедия и травматология.   Завършил е медицина през 1983 г. във МУ – Варна. Работил е три години в Република Южна Африка. Има стаж в “Пирогов”, Военномедицинска академия и института по ортопедия в Горна Баня. Участвал е в  няколко мисии като военен лекар в Ирак и Афганистан. В момента работи във Военномедицинска болница – Варна. Прави консултации и операции и в отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ – Попово (Солигена) в Търговище.   Той е специалист в еднопротезирането на тазобедрена, колянна и лакътна стави. Лекува и дегенеративни ставни заболявания, увреди на опорнодвигателната система, травми и следоперативни усложнения, остеомиелити и инфекции на костта. Специално за нашия блог лекарят даде кратко интервю, в което споделя какво е важно да знаят пациентите, страдащи от заболявания в тазобедрените стави.

Доц. Минчев, бихте ли обяснили накратко какво представлява ендопротезирането?

Ендопротезирането е процес на поставянето на изкуствени стави. Най-често на големите стави в човешкото тяло, които по някаква причина са се износили. Основно се слагат при възрастни хора, които са претърпели големи натоварвания, в резултат на което са се получили деформиращи остеоартрози. Най-често се поставят импланти на тазобедрена става, след това на колянна и по-рядко на раменна става и лакът.

Увеличават ли се подобен вид травми през последните години?

Не мисля, че през последните години по-често се налага да се сменят стави. Има обаче доста хора, които са с тежки степени на остеоартроза, които не се решават на операция и се мъчат до края на живота си.

Какво може да кажете на тези хора?

Не си заслужава да се страхуват. Много по-добре е да се оперират, при положение, че наистина имат тежко заболяване.

В какъв период става възстановяването след операция?

Зависи какъв имплант е поставен, но най-късно до 60-тия ден се разрешава пълно натоварване. Цялостното възстановяване, при нормални обстоятелства и неотежнено общо състояние става около 90-тия ден.

А какъв е животът на една изкуствена става?

Новите стави, които се предлагат сега имат дълъг живот, но колко време ще изкарат зависи не само от качеството на импланта, но и от това дали е поставен грамотно и какво е натоварването на пациента. Важно е дали се спазва режима на непрекомерно натоварване, дали пациента има по-голямо тегло. Костната плътност е нещо много важно, което определя живота на ставата. Възможно е да възникне и някакъв травматичен момент. Най-неприятно е ако се получат фрактури в областта, където е поставена ставата. Тогава се налага, грубо казано, да се закове костта. Същевременно и работа по импланта – неговото адаптиране или подмяна. Ако всичко е нормално една става може да изкара 25 години. Виждал съм българска става, поставена преди 31 години и пациента няма никакви оплаквания.

Какво ще стане ако въпреки състоянието си даден пациент откаже да се оперира?

Тежките случаи на остеоартроза и деформираща остеоартроза нямат алтернатива освен операцията. Първа и втора степен, например гонартроза, се лекуват неоперативно – с различни медикаменти, физиотерапия и всичко, което е предвидено за тези случаи. При трета и четвърта степен, когато имаме деформация, част от костта е износена, затруднени са движенията, има постоянни или почти постоянни болки операцията е неизбежна. 

Как пациентите могат да се ориентират къде е добре да потърсят помощ?

Най-добре е да се търсят лечебни заведения, в които се извършват такива дейности. Едно такова място в Търговище и региона е отделението по ортопедия към МБАЛ Попово (Солигена). Иначе всеки ортопед, който преглежда в ДКЦ-тата може да каже на пациента дали трябва да се оперира или не. Бих препоръчал на пациентите да търсят повече информация от лекари, които правят ставно протезиране. Искам да подчертая, че решението за начин на лечение е строго индивидуално. То зависи от: формата на ставата, възрастта на човека, състоянието на костите. Съобразява се и с очакваните натоварвания. По един начин се подхожда при по-млади хора и по съвсем друг при по-възрастни. Не е добре да търсят информация само по интернет, защото тя е ориентировъчна. Не бих казал, че е и добре да се слушат мненията на хора, които не са професионалисти.

Има ли разлика в ставните протези у нас и в чужбина?

Ние работим с протези, които се използват в цяла Европа. В България също се произвеждат тазобедрени стави. Бих казал, че нашите съвсем не са лоши. Дори са много добри, когато трябва да се вземат бързи решения. За цената, на която се предлагат бих казал, че са прекалено добри.

Разходите за ставата и операцията поемат ли се от здравната каса?

Касата плаща 1560 лв. за лепена става, ако е обикновена става и не се изискват някакви специални допълнения. Ако ставата е механична или изисква някакви допълнения като например специална козирка, която позволява промяна на центража Касата плаща 1080 лв., а останалата част се поема от пациента.

Колко доплащат пациентите?

Цените варират. Доплаща се сумата за костния цимент, който може да бъде между 100 и 340 лв. за българските стави, а самата става не се плаща. Общата сметка може да стигне и до 4 500 лв. за най-скъпите изкуствени стави с механично закрепване. Възможна е и поръчка на индивидуални стави. Обикновено това са механични стави за млади хора. Цели се много добра адаптация и много дълъг живот на импланта. Но те се изработват специално в чужбина по индивидуална поръчка и сумата за такъв тип тазобедрена става надхвърля 16 хил. лв. 

Какво доплаща пациентът в болницата?

Доплаща се само тази част от ставата, която не се поема от здравната каса. Ако, например, даден пациент иска да му поставим българска става доплаща само сумата за костния цимент, която варира, както казах, от 100 до 340 лв., в зависимост дали е обикновен или антибиотичен. Лекарят може да сподели мнение какъв вид протеза е най-подходяща, но решението, с което всички трябва да се съобразят е на пациента.